Последна редакция декември 2007 © Ч. Левков

П-Т  QRP  антенен тунер

Принципна схема

Тунерът (Фиг.1) е с 2 променливи кондензатора и с стъпално превключваема бобина. Ключетата са независими, от най-простия тип вкл-изкл, което позволява да се променя индуктивността  на 128 стъпки приблизително през 0.2 uH. Теоретичният обхват на изменение става от 0.2 до 25.6 uH. Всяка следваща бобина трябва да има 2 пъти по-голяма индуктивност, (по този начин са конструирани автоматичните тунери с релета).

Фиг.1

Само с едно просто превключване тунерът се превръща от П в Т звено. За някои видове антени (товари) едното от тях ще дава по-добри стойности на елементите и по-малки загуби. С допълнителни ключета се включват при необходимост и вторите секции на кондензаторите. В режим П-звено роторите (осите) на кондензаторите са свързани към масата на BNC куплунга.  Този тунер има много голям обхват и  настройва почти всичко, "което може да бъде настроено" . Забележете, че при П-звено С2 става „първи” кондензатор (свързан към трансивъра), а С1 се явява паралелно на антената. Това трябва да се има предвид при настройката.

При този тунер, в режим Т-звено, се нарушава принципа на екранираност на системата предавател-коаксиален фидер защото никой край на фидера не се свързва директно към  „земя”.  При използуване на  симетрични фидери, така или иначе, ще трябва да се прави симетриране с балун и  липсата на връзка с „земята” няма значение. При QRP няма сериозен проблем коаксиалните  фидери да се третират по същия начин както симетричните.

Конструкция

Тунерът е монтиран в пластмасова кутийка (Фиг.2).

Фиг.2

Използувани са кондензатори с твърд диелектрик от транзисторно радио. Забелязъл съм, че тези кондензатори след много употреба започват да прекъсват - да се внимава! Ключетата са с два превключващи контакта (такива имаше в магазина) и съм ги свързал паралелно.

Бобините са навити на едно тяло за по-лесно. Индуктивностите са горе-долу по изискването за удвояване на всяка следваща. Между отделните намотки има известна взаимна индуктивност , поради което измерените индуктивности не съвпадат много с теоретично предполагаемите. Даването на късо на съседна бобина променя индуктивността  от 1 до 3%, така че влиянието не е особено голямо. На практика се получиха следните индуктивности: 0.25, 0.36,  0.6,  1.2,  2.3,  4.3,  7.7 uH. Паразитната индуктивност при всички ключета дадени на късо е 0.16 uH. Всяка индуктивност е измервана, когато останалите са на късо. Това, че на са точни по степените на двойката не е толкова важно за ръчно настройваем тунер. Навивките са съответно  2, 3, 5, 9, 15, 24, 40. Диаметърът на тялото е 15.5 мм. Диаметър на проводника е около1.5мм. Измереният обхват на бобината е от 0.16 до 18.7 uH.   

Фиг.3

Използване

Използувам тунера с QRP КСВ измерител описан в  Измервания при антените.  На изходът или на входа включвам един балун 1:1 (токов, виж Балуни и симетрични линии ). Понякога и 4:1 в зависимост от антената. Настройката се извършва с последователни приближения, като трябва да се знае, че има множество комбинации от L и С, които дават минимум на КСВ. Трябва да се избере тази настройка, която дава по-ниски загуби. В друга статия ще опиша как се търси такава настройка. Конструкцията на тунера позволява използуването му от 3.5 до 28 МХц. Дори ще настройва някои антени на 1.8 МХц.  Пробвал съм го до 100 вт, но при  антени с "прилични" импеданси. Иначе, до 5-10 вт няма проблеми с произволни жици.  Обикновено започвам да търся настройка с П-звено, ако не може да се намери добра настройка, превключвам в режим Т-звено.  Т-звеното е по-универсално в смисъл, че при тези стойности на елементите може да настрои импеданси в по-голям обхват. Трябва да се има предвид, че при  Т-звеното по-лесно може да сбърка и да се използува настройка с доста големи загуби.

 Приложение

Как се трансформира П-звеното в Т-звено?

На листчето по-долу е показано, как с едно просто превключване става номера. Показани са последователните етапи.

73 Чавдар  LZ1AQ октомври 2007